Пред ичерени и гостите Соня Келеведжиева, литературен критик, писател и биограф на Цончо Родев, изгради творчески портрет на рицаря на Словото. В словото си тя отбеляза:
Животът му, отдаден за Отечеството, бе съизмерим единствено с любовта към корените български и земята, попила кърви и сълзи, по която още се чуват конски тропот, звън на мечове и победни викове. Благословени сме, че Цончо Родев пожела да бъде частица от сливенския космос с книгите си „Тътени", Бурята", „И стана ден", че осъществи мост между миналото и настоящето на възрожденски и съвременен Сливен и издигна литературен паметник на града „под небето на Сините камъни", че се превърна в наш учител по патриотизъм.
Цончо Родев ще живее в спомените ни със своята мъдрост и рицарска доблест, с мъжеството и с верността си към корените, Бога и Словото на България, с щедростта си на дарител, с благоразумието и изтънчената си общителност, с чувството си за чест, с родолюбието и жаждата си по добро, с благородството и хуманността, от които ще се учат поколения българи.
Поклон пред Рицаря словото! Поклон пред човека, който като героя си Светослав Тертер целуваше буците пръст на коравата българска земя и изричаше:
"Нивга, нивга не съм преставал да се чувствам частица от тебе, майко Българийо!"
В дискусията взеха участие Стоянка Караиванова, която ни върна към спомени за далечната 1975, когато Родев е гостувал в Ичера, писателят Павел Миланов, Иванка Кортезова - кмет на Ичера, членове на пенсионерския клуб в Ичера, както и гости на селото.